За теб съм

онази

мъничка снежинка,

която ...

се разтапя с обич

по устните ти топли

през дълги

зимни вечери...

И хляба съм поднесен

на масата ни

кръгла,

когато заедно сме

духом

под вечната звезда...

И виното съм руйно

във чашите,

препълнени от истини

с привкус и аромат

на благи тайни –

разплиснали се

в бяла морска пяна

от меки

и заливащи вълни

с живот...

И слънце пролетно съм

с нежен цвят

в очите,

задъхващо се

в хиляди ухания

от невъздържаност на мисли

и копнежи...

И клас

набъбнал от любов съм,

израстващ

в житните поля

на лято

дългокосо...

И трепет див съм

от слова –

покълнали

във почва плодородна...

И плод откъснат съм,

в сърце

през късна есен ...

И урожай съм скъп,

прибран

дълбоко във душата -

трошици думи

препълнили хармана...

И песен

на жътварка съм,

която сутрин все за тебе

пее, пее ...

И багри пъстри съм

от танц

на листопади звънки –

мелодия,

в която са се съхранили

дните - живи...

И всичкото друго съм,

останало

във теб!

И всичко друго съм:

все аз

все аз

все аз

До теб съм,

и шептя ... че те обичам!