Във огледалото учудено се вглеждам,
макар пред него всяка сутрин да се бръсна.
Избърсвам го със кърпа и с една надежда,
че може най-случайно да съм го опръскал...
Но не!...Картинката си е пределно ясна -
да, нови бръчки по лицето си откривам!
Наясно съм, че ден след ден пораствам,
но темпото е много бързо...А не бива!...
И сякаш ми говори "двойникът" отсреща,
и някак присмехулно си очите свива:
"Защо, адаш, се чудиш?...Няма грешка!...
Това е то - животът бавно си отива!... ...