30.03.2013 г., 12:44 ч.

За усмирителна риза... 

  Поезия » Хумористична
567 0 0
Не се побирам в кожата си.
Тясна ми е. Задушава.
Оказва се,че много сложно е
в естествения ритъм да си вляза.
И как да укротя сърцето -
бие странно неритмично,
иска да лудува на небето,
разтърсва ме направо сеизмично.
Гърдите ми... и те!
Пролетта ги подлуди!
Жадуват май за две ръце,
като буря да ги укроти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Предложения
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
  • Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...

Още произведения »