За варварина от далечен край
природата е само дом и храм.
Животът му е между ад и рай,
смъртта готов е да посрещне с плам.
Когато мечът и лъкът почиват
на лира, пеейки, докосва струни.
Небето и земята го опиват,
чертае по скалите свои руни.
Магьосницата - пещерната жрица
предрича му могъщество и слава.
Зад хоризонта златна хубавица
сънят на див езичник завладява.
Край огъня, на стан, сънува той
препускането с кон към бъднините.
Победите очакват го безброй
отвъд зората - там, зад планините.
© Асенчо Грудев Всички права запазени