23.11.2019 г., 11:39 ч.

За(-)виждане 

  Поезия » Друга
1677 1 2

Отново минала е по алеята.

Във шепите си ветрове събрала

и погледите всички на... дърветата.

Което косопад им причинява.

 

Разплака посивелите надменници –

съдраха си душите с грохот снощи.

Щом роклята ѝ само забележат и...

настъпват драми... циркове... изложби...

 

Изкара плодовете по пазарите.

Концерти вдъхнови и предизвика.

В учùлищата влезе и представи се.

Красива, ярка, пищна, многолика –

 

къде намери сили за мащабите,

които искам аз да прелетя, а?

От Горе са ѝ били явно дадени.

Да ми скъсява дните. Есента.

© Ивелина Стойкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??