15.09.2013 г., 16:49 ч.

... за всеки спомен- снимка 

  Поезия » Друга
533 0 12

... за всеки спомен- снимка

 

Слънчицето ми, с огромната си усмивка,

с лепнатата, геройски, беля на коляното,

лека – полека порасна и милва с лъчите си

нечие момино (че защо му е вече майчино!?) рамо.

 

Свиква се: с Тъмното; с Топлината, дето идва

от хорската щедрост; с хладната Тишина;

с леденото Презрение. Бреговете оставят

да плува в Реката на Времето Същността,

 

а без нея, Животът би бил гаден и сложен.

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??