18.10.2018 г., 8:38 ч.

За всички "вас" 

  Поезия
5.0 (6)
1277 4 7
Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха,
мастилото замръзна в стъкления хлад.
И въпреки, че тайно съгрешиха
ги чакам в моят вечен ад.
Духът ми вече няма сили да ги жали,
ръцете ми копнеят днес за мъст.
Тъй както огънят от пламъче се пали,
така и те във ада ще горят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Предложения
  • Сънувах, че небето ми се рони. И падаха, и падаха звезди. А покрай мен препускаха сезоните, прегазва...
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
  • ...като праг посрещаш ме, когато ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов Не бягам. Ветровете ме отв...

Още произведения »