ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН

Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим
със подлости, омрази, мъст, лъжи.

Че бабичките в МОЛ-а са нещастни
без пукнат лев за сирене – и хляб.
Че бърка орда властни педерасти
в народната душа! –
като в долап.

Че ни крадат
изедниците в НАП-а.
Че дебнат ни ченгетата на КАТ.
Че всеки, който кокала налапа,
престава да ни бъде вече брат.

Че в нощ на болка, злоба и измама,
във който аз не чиня пукнат грош,
заспивам в най-зловещата пижама! –
и се извъртам в нея
всяка нощ.

Че този свят
не ме и забеляза.
Дори по-лошо – тъй не ме разбра.
Към Бога хванал пътя през Маказа,
бях Никой във световната игра.

Теглете ми една зловеща майна! –
готов съм и на 100 гори пердах.
Ще отнеса гробовната си тайна,
че цял живот – виновен! –
аз живях.