За завистта...
Разкъсваха плътта ми думи злобни,
разпръсваха душата на парчета.
И тегнеха у мене като някаква прокоба -
дори смъртта така не би била удобна -
по-скоро - някаква изгода.
Разкъсваха плътта ми, режеха я къс по къс -
дори не чувствах болка отначало.
Но после всичко в мене като земетръс
дойде внезапно с леден порив.
Пречупваха се в мене мостовете,
по-буйни ме заливаха реките им,
когато мислех, че с приятели добри живея,
но оказа се… не били вече същите.
Показваха рогите си наяве,
подавах ли си пръста, изяждаха ръката ми.
И често във съня се преобръщах,
и носех техните сплетни на свойте плещи.
Злобата и завистта… Това ли е по същество живота ни?
Примамвана, залъгвана, и после?
Наритвана, без право на въпроси…
И тръгвах без посока, боса…
Събираха се често в мене ветровете бурни,
и ураган помиташе пореден покрив,
но той нали е без значение?!
Щом като похлупак ще го използвам.
Редяха се тъй дните ми,
изнизаха се низ години -
сега единствено у мене порив са
върхове планински, недостижими (за околните)…
За мене лесно е - затваряйки очите си,
аз се понасям, там, във висините,
и недовкусила докрай горчилката,
поне за част от времето изгубено,
достигах целите - непостижими (за околните)…
18 декември 2007
NG/nnn
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления и от мен, Нели!
-
докато има хора ще има и завист и злоба...те са вкоренени в нашето човешко съзнание!!!малцина са хората отърсили се от тях!и всички останали се чудят защо ли са щастливи толкова много?...а отговора е прост!...
-
Чудесен стих, Нели !!!
Поздрав ! -
Страхотно е!
-
Много силен стих, Нелка!
-
"Злобата и завистта… Това ли е по същество живота ни?
Примамвана, залъгвана, и после?
Наритвана, без право на въпроси…
И тръгвах без посока, боса…"
Същественото,често е невидимо
Въпросите го спъват и объркват
Посоките са много... Непредвидени
оттенъци между добро и зло ...
-
Истинско и силно !Те, злобата и завистта са без почивно време, нали знаеш това ? Издигни се над тях и бъди себе си !
-
На завистта не отделяй време и място, тя не заслужава!
-
Браво, Нелка!
-
Поздравления за чудесния стих!Завистта си е болест!Жалко е ,че доста се шири...
-
Прекрасно! Намерила си формулата да се спасиш от завистта
-
Много силен стих,поздравявам те.
-
Нелиии...как ме трогна само!
злоба и завист....Боже, колко сме тленни...
с много обич, Златна Нели. -
О, Нелкооооо...!
Страхотен стих, мила!!!
И сякаш вместо мен си го написала...
Прегръщам те!!! -
Всичко е много на място...
"Наритвана, без право на въпроси…
И тръгвах без посока, боса…"
Поздрав!
-
Съгласна съм с Пепи,Нели!
Злобата и завистта засягат хората които не са сложили защита !
Застани над нещата Нели!
Напоследъх пишеш превъзходно!
Прегръщам те! -
"Събираха се често в мене ветровете бурни,
и ураган помиташе пореден покрив,
но той нали е без значение?!
Щом като похлупак ще го използвам."
Браво! -
Браво, Нели!!!!Много е силно, истинско е!!!Поздравявам те!!!
-
Това трябва да се отминава с усмивка!
Браво! -
Злобата и завистта според мен никога няма да изчезнат!По-важно в случая е,че можеш да се издигнеш над тях!Поздравявам те,Нели и обич!
-
Много добре, докосващо, истинско!!!
Прегръдки, Нели!!! -
Злобата и завистта… Това ли е по същество живота ни?
За съжаление май е така
Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Как само те разбирам, абсолютно същото преживявам и аз в момента.
Поздравления за хубавия стих