Да вярвам на думи, напразно изречени,
да слушам аз клетви, по-късно отречени.
Да търся във спомени, отдавна забравени,
да вярвам в лъжи, за истина смятани.
Да бъда светец във свят пълен с грешници,
да питам за посоката изгубени скитници.
Да търся любов сред всички измамници,
да искам живот без предел, без граници.
© Калина Костадинова Всички права запазени