Заблудата, че ще ни мине...

Да, добре, хайде ще се разделим,

нали времето може да лекува всичко,

голяма работа, че ще ни заболи,

все някога ще спрем да се обичаме...

Няма да те целувам – няма проблем,

не си мой и трябва да го осъзная,

няма да прекарваш уикендите с мен,

скоро ще спрем да се виждаме съвсем, зная...

И казват ни, че ще ни мине,

на този свят всичко отминава,

още има-няма 50-60 години

и почти съм сигурна – ще те забравя...

Добре, няма да ти пиша и звъня,

сякаш това ще те накара да забравиш,

сякаш пък че няма всяка нощ в съня

всичко забранено с мен да правиш...

И това, че няма да се виждаме,

да се докосваме, целуваме и с нежни думи наричаме,

не ще ни помогне да се ненавиждаме,

напротив, по-силно от раздялата ще се обичаме...

И някога, някога, когато за всичко е късно,

когато наистина няма да имаме право на каквото и да е...

Ще се срещнем, ще пием вино и ще се целунем мръсно

и тогава напълно ще сринем спасените ни сега светове...

02.09.2016