koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
2.11.2013 г., 18:09 ч.

Забравената къща 

  Поезия » Друга
450 0 7

Стара болка днес ме връща

към забравената къща.

Сред трева и храсталаци,

с изпочупени капаци

къщата се разрушава...

Тя това ли заслужава?

 

Днес по плочник зеленясал

стигам прага буренясъл.

Стъпвам тихо и със тръпки...

Помни ли тя мойте стъпки?

 

Тази стара, стара къща

на вратата ме прегръща.

По челото ме целува.

В дълги нощи ме сънува.

 

Ето! Аз сега се връщам

и със поглед я прегръщам.

Пак към прага ù пристъпвам,

сякаш в миналото стъпвам.

И забравената къща

във душата ми се връща!

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки помни по един стар бащин праг, който с болка прекрачва...
  • Поздрав Никола! Носталгичен, тъжен стих!
  • Благодаря, Приятели, за посещението и за прочита, за дадената оценка!
    Бъдете здрави и хубава неделя!
  • Свидно и болно!Поздрав!
  • С Рада!
  • Харесах,освен това старите къщи винаги са ме вълнували–имат дух,имат характер, обживяни са...Имам подобно стихотворение,ще се радвам да го почетеш.Поздрав!
  • Това, което описваш е сред най- тъжните гледки. Като видя такава къща и мигом усещам порив да се втурна вътре и да пусна слънцето да влезе... Свидно ми е!
Предложения
: ??:??