Прекатуриха се сенките,
оставиха следи
и белези,
но нощта ги скри.
Не да ги опази,
да ги забрави
като вечен огън,
непотребен никому;
като отживяла мода,
неактуален романтизъм -
поиска да ги погребе,
без паметник
в студа,
без наметало.
* * *
Сега са повеят на спомен,
който те разчувства,
носталгия по нещо непознато -
неописуемо –
вълна от дъното.
После повеят ще си отиде,
оставил чувство на вихрушка,
на бурен танц
вътре във душата,
утихнал там отново,
където е укриван винаги –
в полутонове и полумигове.
* * *
И наблизо ти поседнеш ли,
неусетно ще те завладеят. щом замижиш;
дъха ти ще опитат да отнемат,
да те прекатурят в сенките,
сенките на собственото минало.
© Стоян Всички права запазени