Забравено

10.06.2010 г., 14:31 ч.

Поезия » Друга

845 0 1

Забравих вече чудните градини

с притихналите в клоните синигери.

Изминали са оттогава толкова години,

дошли са тук на есента вестители.

И бледа пролет някъде назад блести,

във моите коси събрала чуден дъх -

на майски рози, на лалета и звезди

е споменът за онзи дивен кът.

А тук далеч полярен вятър се е спрял,

сред голите клони на дърветата вее.

Цветята под земята пеят в тиха печал

и чакат сърцата им слънчев лъч да огрее.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Arogarn (Калин Кръстев)

2011-02-23T08:56:08+02:00

Тук има някакво весело усещане заровено под снега. По-добре от педишните.