Не ме поглеждай никога с очи смутени,
достатъчно сърцето е ранено.
Не ме докосвай повече с ръце студени,
щом нямат вече топлина за мене.
Не заздравяват раните, щом многократно
човърка някой в тях със пръсти груби.
А грубостта за мен е чувство неприятно,
способно всеки порив да погуби.
И забрави за радост и мечти предишни,
за лятото, което ни е гряло.
За обещания и клетви - днес излишни,
за всичко минало и отлетяло.