Забрави ме
Уморих се от ритъма на сърцето,
което учестено бие.
Уморих се от мисли.
Уморих се да крия.
Нека спрем да се искаме.
Нека няма ранени.
Времето ще заличи
дните на уединение.
Пред теб е хоризонтът -
чист и лъчист.
Поеми въздух -
забрави ме...
У дома ме чакат
насълзените очи на дъщеря ми,
ранените колена на сина ми
и нежният зов на жена ми.
Не мога да деля
сърцето си на две.
Да се разделим
докато е време,
така по-малко боли.
© Надежда Ангелова Всички права запазени