Забравѝ този остров, защото умират
всички птици, които изпратил си там!
Всички нежни тайфуни сърцата си спират
и превръщат го в свой жертвен храм.
Не сънувай морета, които поглъщат
твоите кораби, лодки и шхуни....
И писмата в бутилки се връщат
с непрочетени – твоите думи.
Оставѝ всички лунни пътеки да гаснат,
непребродени в есенни нощи...
Оставѝ всяка рана от студ да зарасне,
не поглеждай във празната поща!
Но помнѝ, че си имаш пристанище!
И след всичките тъжни крушения
малко зрънце живот е останало
и покълва за ново спасение!
© Рада Димова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »