Оставихме доброто някъде зад нас,
незнайно как поехме пътища различни.
Забравихме роднините, приятели и вас,
душите станаха ни толкова безлични.
Вярата в сърцата някъде скътахме,
всичко в тях така жестоко се стопи.
Любовта затрихме сляпо си вървяхме,
кой душите евтино купи?
Забравихме, че през вековете,
вярата единствена не ни затри.
Любовта, приятели, не я гасете,
тя никога не ще да изгори.
В.Й. 13.08.2015г.
© Васил Йотов Всички права запазени