ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга.
Да бъдат небесата вдън все тъй –
несбъднати? – и твои.
Не бяха ли кошмарен сън лирическите ти герои?
Какво остави в този свят, освен моливчето си меко?
Дали Иисус – или Пилат, във тебе дишаха, Човеко?
Живееш – все по-благ и тих, изобщо жив ли си, Валерка?
Възкръсваш всеки ден – във стих. ...