Зад ледения поглед
И пак за теб мечтая,
но какво да правя, не зная.
Липсваш ми, да отрека не мога,
на колене моля се пред бога.
За цялата ти мъка се обвинявам,
да бъда с теб не заслужавам.
На пръв поглед тъй безчувствена изглеждам
не желая в любовта ти да се вглеждам.
Когато те погледна, се разтапям,
в погледа ти мил се потапям.
Когато ме прегърнеш, дъхът ми спира,
да те нараня не искам, по-добре остави ме на мира.
Зад погледа ми леден и безчувствен
се крие умът ми замислен.
Зад преградата пред мен се крие
любов, способна всеки да убие.
© Стефка Георгиева Всички права запазени