По-трудно е да си обикновен отколкото различен,
изгубваш се във тесни очертания
дори пред себе си – безличен
се криеш в сенките на бляскави сияния.
Съзнаваш липсата си на умение,
че само атом си във атмосферата,
таванът ти явява се спасение
понеже недорасъл си за ерата
на странното, различното и сложното,
които най-високо се ценят.
И точно тука идва невъзможното -
да будиш качества, които спят. ...