И викахме, и Браво! и Ура!,
поглеждаше ни криво и с насмешка,
овчарят. И кривакът заигра,
къде науж, къде пък – по погрешка.
И грохнала на черното поле,
(на черен фон кръвта не е червена),
овчица всяка участта прокле,
в душата нейна бездната простена.
Помоли Бог да спре да я боли,
овчаря пита: — "И кому е нужно?"
Отвърна ѝ : "— В небето са орли,
овцете? В пропастта са, но задружно"...