Задушенo
Бяло кокиче тихо заспива,
сгушено под прегръдката нощна...
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна.
А тя го гали. И сякаш попива
всяка ласка от неговата чистота.
И го пари. До дъно изпива
всяка капчица от неговата красота.
~*~
Нощта се отпуска прималяла.
Тъгува за погубеното цвете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.