Меричка (Мери Попинз)
718 2544
15.11.2007 г., 8:47 ч.

Задушевно 

  Поезия » Философска
563 0 9
Открита съм и ти повтарям,
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя.
И всеки земен ден е чуден,
че ти си в мен, а аз съм твоя -
звучим с нюанс ново събуден...
От ехото стотици пъти
повторен е тоз слънчев зов.
Нима е смелост с голи пръти
да погнат нашата любов...
За нея няма барикади,
високи зидове и стражи.
Сърцето само серенади
долавя. А и високите етажи
достъпни са за нова песен,
превзела мисли във утеха.
Минава вече втора есен,
ти спомняш ли си нашата пътека?...

Орисала ни е съдбата
да търсим другите очи...
Онази скитница позната,
що в сънищата днес тежи,
ще се извърне сякаш за последно,
ще махне весело с ръка,
не ще ни изгори безследно
и в диря стъпваме така:
"Насладата за сетивата
оттам смирено ще струи,
ще връща огнено словата
с надежда в пламнали души.
Описвам себе си в невинност,
макар и в грижи да се мятам.
Градим със теб една взаимност,
каквато няма на Земята..."
И бъдещето в жест и ласка
влечем в избистрилите се води.
Взаимност чувствата ни тласка
и шепна ти: "Ще победи!"

14. 11. 2007 г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??