Задънена улица
Като в задънена улица съм – няма изход.
Само брод без следи.
Тая стая ми е тясна,
отвънка виждам само мъгли.
Няма врати, а вътре – задух.
Студено и тежко като в зид.
Помръкна всичко...
кататонен ступор е в душата ми.
Равно като след взрив.
© Мирослава Всички права запазени