Зайко си има вече заешка дупка,
защото си е извадил своя поука,
че остане ли зиме навън във студа,
това си е вече беля, не шега.
Има си зайко верни другари,
но не всякакви земни твари,
подбира ги дълго и мъдро с боязън,
не храни никак към другите непрязън.
Храна си търси в близката гора -
не ще да влиза в чуждата леха.
Не може да се каже, че е силен,
но в скорострелен бяг е най-стабилен.
Наивен той не ще се веч покаже,
знае, току-виж някой от това намаже.
Предпазливо си живее там до сплетения храсталак,
помни - щеше нявга да остане без левия си заден крак.
Смеят му се дружно и мушички, и птички,
че най-страхлив бил наш зайо от всички.
Той гледа снизходително, има в себе си радост.
Е, всеки естествено има си някаква слабост.
Жестокият присмех не влиза в дългите му уши,
без яд си живее и знам, съвсем не греши.
© Пет Всички права запазени