Загадка

                                (Баладично)

           Тръгнал си един

                    с открадната мечта.

           След себе си

                    вратата не затворил.

          В разхвърляния свят,

                   сред разните неща,

          глас чул се -

                   стар спомен

          тихо проговорил.

                   Той спомнил си -

         ненужните слова,

                    чужди погледи

        и чужда врява,

                    и как човекът,

        в тази чуждина,

                    най-често

       лекомислено прощавал.

                    Като в пробита лодка,

       без весла,

                    в измислен океан,

       плувал си човекът.

                    Нехаел

       за подводната скала.

                   скалата тук,

        била закачка лека,

                   а слънцето горещо -

        може би -

                  в измисления свят,

       било играчка.

                 Но, но, но...

       Не само по-преди,

                  такъв, измислен свят,

       среща се сега,

                   на всяка крачка.

               *      *      *

      Огледах се,

               помислих си -

      дали истината

              все пак съществува

      и докога човек

               е всъщност жив

      и откога започва,

               че е жив -

      да се преструва?