Загадката
Неразгадаема е тя, загадката на мойта кръв.
За нея няма кодов ключ и днес дори.
Защото праотците ми били
кои?
Роби разбунени - любили кротки, селски моми.
А може би с непокорни жени лудеели добри и
мъдри мъже.
Кои са те?
Дръзки царе или безбожни светии - лъгали кръста
и верни мадони, изгаряни в огън, умирали в стонове.
Други раждали там, по скалите - далеч, при орлите
и не в пелени, а в мъглите увивали своите чеда.
После, с каменни лица, изговаряли тихо една дума -
СВОБОДА и с нея ги пращали при смъртта, сред горите.
А те тъчели надежди в чергила от шарени прежди,
от страст и тъга, от смях и сълзи. Уви - не помни ли някой
тези жени?
Може би.
В земята мъжете им сеели не семена, а тъмни стихии.
Варели в пъстрите делви не гозби, а върли ракии
и вечер, тайно в дома си, събирали пак харамии.
А може би моят далечен родител е бил просветител,
по-точно недипломиран селски учител или лечител,
или пък бил някой заселник от други земи.
Може би.
Той бил философ. Разговарял със звездите
и гадаел бъдещето на хората по мечтите им.
После умрял неизвестен в крайпътната локва -
пиян от вяра, сам с една празна бърдоква
от ракия някаква - скоросмъртна, защото
не искал да се разочарова в една илюзия
безсмъртна.
Кои са моите праотци, кои?
Единият трупал пари - другият - пищови.
А после в усоето заставали един срещу друг
с голи ножове.
Кой е този мой далечен родител?
Убиец среднощен, скитник, артист, непризнат
поет, откривател случаен, неоткрит мислител,
или спасител незнаен - който дори и в тъмата
съзрял светлина и спасил красотата,
като я зазидал в сърцето на една от ония
непокорни робини - мома аджамия, която
той пък нарекъл - своя месия.
Wali. (Виолета Томова)
© Виолета Томова Всички права запазени