Не ме ли познаваш вече?
Заблуда на немечтанията.
Погледни в очите ми,
прочети душата ми...
Виж какво значиш за мен.
Заблуден ангел лети...
В парада на тъмнината.
Искам да знаеш какво мисля.
Нямам идея от къде съм...
Не знаем накъде вървим...
Изсреляни в живота...
като клонки в реката...
плуващи по течението.
Хванати в нищото...
Отивам в настоящето.
Аз ще те нося в себе си.
Ти ще носиш мен...
Но не ти вярвам вече...
Вярвам в мечтите.
В силата на избора ни.
Реалността и фантазията?
Вечната борба, нали...
Но е повече от това...
Само те знаят истината.
Допълват се, обичат се.
Не могат една без друга.
Небето и земята едно са.
Никога не са били врагове.
Кръсници на светлината!
Избират заедно сърцето!
Свалят маските. Парада.
Не ме ли познаваш вече!
Мечтите си ще следвам!
Не ме ли опозна досега?
Мечтите не са тъй далечни...
Погледни вътре в себе си...
Животът усмихва ти се!
Полети към мечтанията си...
Освободи се от клетката си!
Остави го да полети...
Птичето в сърцето ни...
© Лили Вълчева Всички права запазени