А цялата възможна обич не ти стига -
права си, да искаш всичките ми мисли.
За теб съм като прочетена книга
и заглавието няма общо с другите листи.
Сякаш няма от мен какво да получиш -
аз просто обичам в теб определени неща.
Ти си просто като свършен факт, ненаучен,
съществуваш свободно в моята тъмна душа.
Истински, диво, дълбоко докосваш ме ти.
Даваш ми малко време, преди да ме вземеш.
Ако от всичко това обаче не ме заболи,
какво ли ще избереш да предприемеш? ...