З А Г О В Е З Н И
В памет на сестра ми Митка
Роди се, когато разтвори
небето щастливо очи,
пророчески щом заговори
преплитайки с радост лъчи.
Заговезни бе – лък и стрели,
и огън запален сред двора.
Над него пък радост вали
и облива събраните хора...
Политна високо стрелата,
звездичка понесе нагоре.
Предначерта ти съдбата -
без някой със нея да спори:
вещаеше път и победа,
простори от теб завладяни,
красавица да те отгледат -
достойна за скъпо имане.
Препълнено сърцето ти беше
с много любов и надежда,
но през живота вървеше
като в объркана прежда.
Нямаше рамо до тебе
да те подкрепя и води,
със любов да те обсебе,
за да печелиш победи.
А трън в плътта ти забоден
вместо водач те оцели.
До кръста Исусов обагрен
достигнаха твоите цели.
Всяка стъпка с кръвта си беляза -
като разтворена рана.
Никому нищо не каза
по пътя стръмен към Стана.
Вярвам, че Бог те посрещна –
с бялото стадо Пастира.
Усмихнат с ръцете си плесна
и ориол ти пунктира.
Внезапно звезди заваляха
радост в сърцата си свили.
Ангели вмиг долетяха –
дариха ти обич и сили.
Сбъдна се всичко накрая,
предначертано тогава.
Блажена си вече във Рая...
Преходното долу остава.
© Стойна Димова Всички права запазени