25.11.2011 г., 12:05 ч.

Загуба 

  Поезия » Друга
1066 0 25

Загуба    
                                                                                       

Когато губиш, вече си спечелил -
във зъби стиснал сянката на миг,
безсънието мислите ти цели
и питаш Бог: Защо, уж си велик,
а позволяваш да вали страдание
и изпитанието да души с мъгли -
нали животът е едно предание
да бъдем просто малко по-добри...
Да разберем урока Ти  на кръста
за Прошката и  Любовта,
душата ни щом мъката задръсти,
капчук от сълзи да стаи вина -
житейската река  да обезмъти
и да смири с добро  водовъртеж -
когато сме в плача си тъй безп(л)ътни
се молим със душа - горяща свещ...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??