2.02.2019 г., 11:35 ч.  

Загуба 

  Поезия
583 6 3

На майките, загубили децата си...

 

Извикай мъката докрай,

та болката да онемее!

Когато си от край до край

пред нея на колене.

 

Извий жалейката до връх

та слънцето да изгори!
Когато и следи от дъх

разгарят раните дори.

 

Измий чернилката до под

та сълзите да каменеят!

Когато няма път и брод 

звездите горе ще изгреят.

********************************

Загубени..., а те са на небето,

звезди, като душите в нас...

високо и далеко, там където

е времето останало без час.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??