perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
25.07.2008 г., 15:42 ч.

Загуба 

  Поезия » Друга
726 0 9

Случи се... Днес ме отмина приятел,

странно, тополите в двора мълчат,

не съм куртоазен, нито ласкател,

черните птици само летят.

 

С черните птици гнездото си търся,

падам, прострелян,от тъмно небе,

зъбите стискам, трия и скърцам,

литвам в посоки незнайно къде.

 

В тъмните мисли глъхна до бяло,

кретам без път напосоки едва,

в тъмно викът ми отеква презряло,

диря оставям и ядно кървя.

 

Раните ближа,но гълтам отрова,

усети нямам, дори не горчи,

гасна с вика на зловещата сова,

кръстът гробовно на гроба стърчи.

 

В черното ято намирам утеха,

нямам ни дом, земя, ни небе,

пак неотваряни порти открехвам,

с кръст непречупен пречупвам криле.

 

Времето бърза, но аз не забравям,

скръб забавлявам в зловещ карнавал,

лошо, добро ли, какво се задава,

всъщност в скръбта не бях оцелял...

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??