27.10.2011 г., 23:54 ч.

Загубените битки на децата ни 

  Поезия » Друга
750 0 6
Загубените битки на децата ни
Усещане за провал. Мащабна вина.
И мисъл за нещо пропуснато.
Децата ни тръгват направо към изгрева,
а ние стоим в самота.
Земята ни, кръглата, така се обърнала,
че падаме в нищото пак.
Надаваме викове, забиваме нокти,
докосвайки гъстия мрак…
Изглеждаме повече, а малко присъстваме
в поредния, нашия ден.
Захвърлям вината и алчно озъртам се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??