19.05.2020 г., 17:41 ч.

Загубваш ме... 

  Поезия » Любовна, Философска
812 2 2

Все някога така ще се загубя,

ще имаш нулев шанс да ме намериш.

Преди опитвали са много други, 

но всъщност се обричат на разделяне... 

А аз съм тук. Приклекнал от умора. 

Очите ми тежат. От звездопади. 

Една мечта от всички не измолих - 

В ръцете ми живей! За да те пазя... 

Не тръгвай надалеч! Не се обръщай! 

Ужасно е назад. И е мъгливо . 

Ще ме загубваш, колкото се връщаш. 

Щом няма да съм бъдеще, ще бъда минало... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??