Все някога така ще се загубя,
ще имаш нулев шанс да ме намериш.
Преди опитвали са много други,
но всъщност се обричат на разделяне...
А аз съм тук. Приклекнал от умора.
Очите ми тежат. От звездопади.
Една мечта от всички не измолих -
В ръцете ми живей! За да те пазя...
Не тръгвай надалеч! Не се обръщай!
Ужасно е назад. И е мъгливо .
Ще ме загубваш, колкото се връщаш.
Щом няма да съм бъдеще, ще бъда минало...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени