Захранване

21.07.2017 г., 10:15 ч.

Поезия » Философска

261 0 2

Захранване

Отварям дланите и ги обръщам към небето,

с надежда да се заредя от там,

тъй както е при хората сега прието

и както вече в това вярвам аз!

Надявам се туй и на мене да помогне,

да заредя във тялото си мощ...

Надявам се молбата Господа да трогне,

да ме снабди със пътища и мощ.

Макар че много съм загубил във живота,

на тази възраст, срещах разни дни,

катерих се нагоре кота подир кота,

и милост нечия ме съхрани.

Аз знам, че зарад мен не ще сменят Съдбата!

И няма да ми върнат младостта!

И срока, който ми е даден на мен във света ни

не е прищявка, нито суета.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-22T12:45:45+03:00

Мъдри стихове, Христо! Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-21T12:00:54+03:00

Нали знаеш, че времето върви само напред! Не жали за младост! Радвай се на мъдрост и на старост! Всички се раждат, но не всички остаряват! Поздрав!