Когато сърцето е свито в юмрук,
Слънцето на нежността ридае...
В тишина отекват звук след звук
и безпощадно рана дълбаят...
Топли думи, родени с любов,
размекват най-коравия мускул...
И размахва криле – благослов –
а пътуването става друго...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени