любовта е неуравновесена

кара те да избираш крайности
прекалено много те унася
и то само в една посока - другия
и забравяш за себе си
подхлъзва те
докато не се спънеш
в собственото си залитане
падането е самотно 
и не е избор

увлечението е контролируемо
предизвиква лек интерес
който те измъква от безразличието
но не ти дава опияние
остава ти толкова място 
да си направиш сметките
бъдеще по план 
и край от отегчение
падането е самотно
и не е избор

но когато изравниш
разстоянието на разума
и близостта на чувствата
към един човек
Обичаш
и самотата пада 
без избор