Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял…
Тук бурените миналото крият.
Светът ми – знам, отдавна не е цял,
макар че се опитвам да съшия
със кръпките от миналото „днес”.
Чрез кръпките от „днес” да имам „утре”.
А кърпеният свят е като свещ –
със восъчни сълзи лепи минути…