Разцепвам се понякога до там,

че целият съм мрежа от провали

и чувството да бъдеш чужд, и сам

пробожда мисълта ми без да жали.

За всяка грешка моя или не

защо поемам цялата вина?

Наивната ми обич ли отне

желаните добро и топлина?

Въпросите без отговор остават

и повече болят цепнатините.

Болеене... Но стига! Заслужават

и в трудностите следване мечтите.

Закърпвам старите си рани с вяра.

И тръгвам... Този път не се повтаря.