Закъсня…
вселената се счупи
и потече…
а те чаках,
исках те убийствено…
и изплаках всичко вече,
откъде да купя нова истина?
От безсилието си да те търся –
пишех…
и се молех,
и наричах ни „щастливи”.
Скалите не умират и не дишат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация