7.11.2009 г., 0:44 ч.  

Закъсняла любов 

  Поезия » Оди и поеми
1857 1 20
Вървя през праскова градина,
приятелко от младини!
Аз знам, че тук си се родила,
уханна праскова бе ти.
Години скриха безвъзвратно
в мъгла войнишката любов,
но все ме връщаше обратно
към теб първичният и зов.
Ти бе възкръснала в стиха ми -
държа аз книжката в ръка,
а мойте стъпки в калдъръма
кънтят след толкова лета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??