Закъсняло
Закъсняло
Когато за сетен път шутът - живот,
обърне късмета с хастара навънка
и някоя стара монета сребро
се плъзне от джоба му - бляскава, звънка,
и падне тъй близо до твойте крака,
че само да мръднеш сърце - ще я стигнеш,
не викай "ура", не протягай ръка!
Човече, изминал си много години
и хиляди крачки в житейския път!
Бе време с мечтата за тази монета
би плувал където реки не текат,
летял през скали и вървял по морета...
Но би много пъти дванайстият час,
мечтата угасна, рой нови ти светиха
и пет пари, друже, не струва сега,
във новия ден тази стара монета.
Е, джобът се свива пак празен, но ти
отдавна и две, и двеста си знаеш...
След срока на годност да сбъдваш мечти,
животе, не е късмет! Тъпа шега е.
© Петя Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Понякога животът е гадняр, прави си едни шеги с нас... но пък е толкова сладък!
-
Не мисля.че късметът има срок на годност. Не мисля, че в късни години сбъднатата мечта е тъпа шега. Но стихът ти се чете много приятно. Хубав е и аз те поздравявам за него.
-
Хубаво ми е да разговарям с твоите произведения, Петя. Сърдечни поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Маргарита, всяко нещо с времето си, повярвай ми. Ако ти дойде, когато вече не му се радваш, или дори не го искаш, си е ...меко казано-излишно.
Кети, сладък е! На крак сме, дишаме, пишем си