rudin (Иван Христов)
858 1444
30.09.2012 г., 15:00 ч.

Закъсняло лято 

  Поезия » Пейзажна
784 0 11

Утрото ме среща строго

с тази китна долина.

Примижавам в изнемога

в бликналата светлина.

 

От съня попадам право

в идиличен селски рай

с тръгнали на паша крави

и овце с звънци и лай.

 

И поемам през баира

в стара, букова гора,

дето кладенче извира

с най студената вода.

 

Стигам морен, свалям шапка,

плискам сънени очи.

В скулите ми всяка капка

се превръща на сълзи.

 

Плаче дългата раздяла

с незабравен роден край,

а душата бяла, бяла

се завихря на кравай

 

и затваря всичко свято,

всеки спомен, хлопот, трън

в закъснялото ми лято

отзвучало като гръм.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??