19.07.2012 г., 11:37 ч.

Залез 

  Поезия » Друга
544 0 2
Приказният залез се потапя в мен,
покрива ме със златна пелерина,
стоя така- на магията във плен,
и ми се иска този миг да е завинаги.
И е тъга, и е екстаз вълшебен -
златисто танцуват пухкави облачета,
забравяш за миг всичко земно -
омагьосан, очарован, със сърце докоснато.
Нощта е времето на призраци и ангели,
онзи миг, в който Душата лети,
прескочила прегради и разстояния -
в лунен танц със звездите се върти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??