jollyroger (Коста Качев)
1543 16
10.04.2012 г., 9:53 ч.

Залез... 

  Поезия » Философска
460 0 3

Залез...

 

Леки, пухкави и бели

облачетата игриви

накъм Залеза поели

веят причудливи гриви.

 

Той развеселен ги среща

и обрамчва ги със злато,

а пък,замечтан за нещо,

палав Вятър ги размята...

 

По небето лумва жара,

там една звезда увисва-

някъде ранена Вяра

неразбрана горко писва...

 

Като в пир на Боговете

блясват мълнии безмълвни-

просветлявайки  небето

малко преди да се стъмни.

 

Сякаш Времето е върнато

в своето начало точно,

но по дяволски обърнато

със нощта сега започва...

 

Долу с палавия Вятър

сенките се заиграват,

с полъх от към тъмнината

въздуха зашумолява.

 

В здрача се отдалечава

хоризонта и се губи,

а Светът по-малък става,

по-реален, без заблуди...

 

Плаха светлина разхвърля

сърповидна Месечина...

Девствена мечта за първа

нощ със Вятъра премина...

 

...Тихо като след Зачатие!..

А от звездните звънчета

обещание за Щастие

гали сънната Планета...

 

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??