Donka900 (Триб Трибс)
37 472
22.04.2010 г., 16:05 ч.

Залез 

  Поезия » Пейзажна
1656 0 4

Залез

 

Седя на пейката позната,

седя сама със самотата,

седя и гледам залеза в гората,

окъпани дървета в жарка красота.

На кого да ги покажа...

Птиците събират се на групи,

като другарчета в училище - по две,

нима и те ще са самотни,

ако нямаха криле.

Подсмихват ми се всички локвички,

озъбени между паважа,

врабчетата се плискат мокрички;

и те щастливи са - ще кажат.

Две схлупени къщурки

загасват свойте светлини,

колко мънички са в градските окови,

колко малки в моите очи.

Във гората времето е спряло,

за да продължи животът да върви.

Ако бях една от тях,

бих ли оцеляла?

Хората са толкова сами...

 

© Триб Трибс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??