О, ярки слънчеви струи
стопили златото на хоризонта
в жарава с цвят на мак.
Как хвърлвя върху вас нощта
сребрист сумрак!
И вие пламвате със нова сила,
но само колкото за миг,
а след това там кървава следа
остава да гори едва....
Когато заревото се стопи
спокойна морава мъгла
залива израненото небе.
И в този час на сенки плахи
безбройни нощтни музиканти
мелодия поемат чудна....
Душата слуша и остава будна
когато във вените кръвта заспи
© Юлия Шопова Всички права запазени