Залез-Изгрев
Жълто... оранжево... червено...
Всичко е така огнено студено...
След малко става синкаво, лилаво, черно
и времето пропада безизмерно.
Поля, нивя и ливади...
Гори, планини и степи
- за нов живот остават слепи.
Тъмнина облива нищетата
... и като че ли нереални стават съществата...
Всеки звук от нищото приижда
и зеницата ти странни
неща в момента вижда.
Птиците в нощта прелитат тихо
- всичко е така бездушно.
Реките и техните води се преплитат
и за чуждите мъки
една друга се питат...
И отново... тези звуци непознати
изпращат своите недоловими знаци...
Черно обкръжава света и душата
и... показва страничните изходи на съдбата.
... но... ето - розово, синкаво, бяло и бледо...
- обкръжаващото става гладко като кредо.
Небето малко по малко се прояснява
и доброто пред света се извисява.
По изгрев земята и небето
с нежни лъчи слънцето покрива
и с усмивка на лицето
своя път всеки един от нас открива.
© Цветослава Младенова Всички права запазени